Кристиан Либих: парамедик и дългогодишен доброволец

Един от феномените на Малтийския орден е, че успява едновременно да съчетае 900 годишната рицарска традиция на хоспиталиерите със съвременното глобално хуманитарно присъствие и подпомагане на хора в нужда в над 120 страни по света.

Доброволец съм към Ордена вече над 7 години, като се включвам активно в най-различни инициативи в страната – раздаване на храна за хора в нужда, подпомагане на местното население след природни бедствия, участие в творчески лагери за деца, лишени от родителски грижи и т.н. Това лято обаче беше различно – вдъхновен от милосърдните идеали на Малтийския орден, аз се озовах в Индия, в едно от най-бедните места на света – маргинализиран участък от градчето Фаридабад, на 30 километра от Ню Делхи. Бях там в ролята си на доброволец-медик, за да предоставям безплатна първична, спешна и неотложна медицинска помощ на хората, които иначе биха имали силно ограничен достъп до съвременно здравеопазване.

Клиниката, в която работехме беше не по-голяма от две-три обикновени паркоместа, твърде тясна за повече от един пациент. Не разполагахме с болнично легло, течаща вода, климатизация или дори знак, маркиращ помещението като медицински кабинет. Въпреки това хората от квартала го знаеха и ежедневно търсиха нашата помощ. Това, което ни липсваше като място или оборудване, компенсирахме със сърцата си – с любовта, грижата и ентусиазма на доброволци, дошли от всички краища на света, за да помагат. Повечето доброволци бяха студенти или току-що завършили млади лекари и сестри. Много от тях познаваха Малтийския орден от собствените си страни, разпознаха униформата ми и ме приветстваха радостно. 

Няма никога да забравя нашия местен лекар, началник на клиниката, който през нощта работеше в болница и след това идваше директно от нощните си смени, за да помага като доброволец в клиниката. Той беше наш ментор, приятел и преводач при контактите с пациентите. Често говорех с доктора на най-различни теми – за медицината, за живота, за вярата. Той ми разказваше за културата и традициите на Индия, а аз му разказвах за България и за Малтийския орден, за нашия кръст, за историята и мисията ни.  

Всеки ден все повече и повече хора идваха в клиниката – с дребни наранявания или заболявания, за проверка на кръвно налягане или кръвна захар, или просто за да видят големия доброволец с интересните бяла туника и червена берета, окичени с осмовръхия кръст. Посрещах ги, помагах им доколкото мога и ги изпращах с усмивка. Никога няма да ги забравя. Поставих флагът на Ордена на вратата на клиниката, и той бързо се превърна в разпознаваема емблема на милосърдието и безплатната медицинска помощ за местните хора.

Така седмиците си минаваха, успях да помогна на много хора, създадох нови приятели и изпълних сърцето си с удоволетворение и радост от свършената работа. В края на престоя си, подарих всичките си медицински инструменти на доктора, а с парите, които ми бяха останали купих необходими за клиниката лекарства и поръчах табела – „Безплатна клиника за всички“ – думи, напълно съответствие на нашите най-благородни принципи – традиции залегнали дълбоко в сърцето на всеки един от доброволците на Малтийския орден по света.

Кристиан Либих

Парамедик

Доброволец на Малтийския орден от България

Носител на Бронзов медал „Pro merito Melitensi“


Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре